Share |

140 години от обесването на Апостола

България отбелязва 140 г. от обесването на Васил Левски. Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19.

Разминаването в датите се дължи на техническа грешка, която продължава да се разпространява, тъй като тя не е коригирана в учебниците по история.

На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. е изпълнена смъртната присъда, днес мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на София, където е издигнат негов паметник. Тогава бесилото е издигнато на място, което е било извън града. Съществуват много изследвания за залавянето на Васил Левски, но нито едно не се основава на запазени документи или потвърдени факти, тъй че въпросът - защото е заловен остава без точен отговор. Дълго време в българската история се налага версията за предателството на поп Кръстю, но в последните 15 години тя не се приема за вярна от повечето сериозни изследователи.

Според повечето съвременни български историци, залавянето на Левски е станало съвсем случайно и само нелепото стечение на обстоятелствата е довело до гибелта на Апостола. Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър - и две сестри - Ана и Марийка. Васил Левски е известен още с прозвищата си "Дякона", "Апостоля" и счита се за идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Левски учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници.
На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост си получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора.

След освобождението си се установява в Румъния. В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО - "Привременно правителство в България". На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак, Левски е против, но не успява да наложи идеята си. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. обаче е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).

eXTReMe Tracker