Share |

Последна възможност за еврозоната

Кризата в еврозоната достига кулминационната си точка. Гърция се намира в неплатежоспособност, а кредитните рейтинги на Ирландия и Португалия наскоро бяха намалени до ниво "боклук".

Възможно е Испания да загуби достъпа си до кредитните пазари, тъй като политическата несигурност катализира фискалните й финансови проблеми. Пазарният натиск над Италия продължава да се увеличава.
До 2012 г. публичният дълг на Гърция ще е над 160% от БВП и ще продължава да расте.

Алтернативите на преструктурирането бързо се изпаряват

Новият спасителен пакет за Гърция (отпуснат от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейския фонд за финансова стабилност - EFSF) е изключително рисков ход: той е много скъп политически и среща съпротива от страна на европейските гласоподаватели начело с германците.

Френското предложение за доброволна обмяна на дълговите книжа беше изоставено. То щеше да наложи огромни лихвени проценти на гърците. Договореното обратно изкупуване на гръцки облигации пък е огромна загуба на ресурси. При него се увеличава остатъчната стойност на дълга, което облагодетелства кредиторите повече, отколкото държавата.

Единственото реалистично решение е целенасоченото, пазарно ориентирано, но все пак принудително преструктуриране на целия гръцки дълг. Как обаче може да се случи това, без банките, притежаващи гръцки облигации, да отчетат огромни загуби?

Отговорът е да се заимства

решението на дълговите кризи в Уругвай, Пакистан, Украйна

и много други развиващи се икономики. При тях беше предприета замяна на стари облигации с нови, които притежават три характеристики: сходна номинална стойност, дълъг срок до падежа (20-30 години) и лихва под сегашните неустойчиви равнища и под оригиналния купон.

Дори и номиналната стойност на гръцките облигации да не бъде понижена, увеличаването на срока до падежа би донесло голямо облекчение на страната. Това се дължи на факта, че едно дължимо евро е много по-евтино днес, отколкото след 30 години. Освен това преструктурирането понижава риска от достигане до същата ситуация през следващите десетилетия.

Тъй като стойността на облигациите няма да бъде понижена, банките, пенсионните фондове и застрахователните компании няма да впишат огромни загуби в балансите си. По този начин ще се ограничи разпространението на кризата във финансовия сектор.

Рейтинговите агенции ще сметнат описания сценарий като "кредитно събитие", но за много кратък период от време - може би няколко седмици. Рейтингът на Уругвай например беше понижен до "частичен фалит" за две седмици, през които се случи размяната на дълговите книжа. След това оценката беше повишена (въпреки че остана под инвестиционното равнище), тъй като размяната направи публичния й дълг по-устойчив. ЕЦБ и банките кредитори могат да преживеят

две или три седмици, през които Гърция ще бъде във фалит

Много малко облигационери биха отказали да участват в преструктурирането. Досегашният опит показва, че инвеститорите, които държат облигациите до датата на падежа им, биха се съгласили на разсрочване, при което се запазва номиналната стойност. Останалите, които държат дълговите книжа в инвестиционния си портфейл (като хедж фондове и др.), пък биха приели по-ниска стойност на облигациите за сметка на по-висок купон.

Най-добрият начин да се овладее разпространение на кризата във финансовата система е, като се приеме общоеврпейски план за рекапитализиране на банките в еврозоната. Това може да се случи, като се използват средствата от EFSF не за да се отпускат пари на вече фалиралата Гърция, а да се рекапитализира банковата й система.

Финансиране могат да получат още финансовите институции в Испания, Португалия и Италия, а дори и тези в Германия и Белгия, които имат нужда от това. Междувременно ЕЦБ трябва да продължава да осигурява неограничен капиталов ресурс на банките в съюза.

За да се ограничи натискът върху Италия и Испания, и двете държави трябва да предприемат фискални ограничения и структурни реформи. Те могат да бъдат защитени допълнително с финансова помощ от EFSF и/или чрез емитиране на общоевропейски облигации - следващата стъпка към задълбочаване на европейската интеграция.

Последно, еврозоната се нуждае от

политици, които да рестартират икономическия растеж

в периферията на съюза. Без него фискалните ограничения и реформите ще донесат единствено социално недоволство и политическа нестабилност. ЕЦБ трябва да стимулира растежа, като спре да увеличава основната лихва и обърне хода на паричната политика.

Еврозоната трябва да възприеме политика за понижаване на стойността на еврото и възстановяване на конкурентоспособността на периферията. Германия пък трябва да забави програмата за свиване на дефицита, тъй като валутният съюз се нуждае от страната за задвижване на икономиката му.

Сегашният подход на еврозоната за преодоляване на кризата е нестабилен и създава неравновесие: с отлагане на важните решения и разхищаване на средства няма да се постигне нищо. Съюзът трябва да възприеме друг подход, който включва задълбочаване на икономическата, фискалната и политическата интеграция.

Нужни са политики за стимулиране на растежа и повишаване на конкурентността, контролирано преструктуриране на дългове и по-слабо евро. В противен случай ще се стигне до неконтролирани фалити, банкови кризи и в крайна сметка до разпадане на валутния съюз. Съществуващото статукво вече не е актуално. Единствено цялостна стратегия може да спаси еврозоната.


eXTReMe Tracker