Руската общност в Благоевград отбелязва Масленица

Масленица е стар обичай от езически времена. Празнува се през последната седмица преди Великите пости и условно разделя народния календар на два сезона зима и пролет.

В продължение на много векове Масленица запазила характера си на народно веселие. Всички традиции са насочени към това да се прогони зимата и да се пробуди природата от сън. Празникът се посрещал с хвалебствени песни на заснежени хълмове. Символ на Масленица било сламено чучело, облечено в женски дрехи, заедно с което се веселили, а после запазвали или изгаряли на огъня заедно с блин, който чучелото държало в ръка.

Блините (вид руски палачинки) са основното ястие и символ на Масленица. Пекат ги всеки ден от понеделник, но особено много в четвъртък и неделя. Традицията за приготвянето на блини в Русия идва още от времената на преклонение пред езическите богове. Именно богът на слънцето Ярило е бил молен да прогони зимата, а кръглия изпечен блин, много приличал на лятното слънце.
В продължение на много векове Масленица запазила характера си на народно веселие. Всички традиции са насочени към това да се прогони зимата и да се пробуди природата от сън. Блините (вид руски палачинки) са основното ястие и символ на Масленица.

По традиция, всяка стопанка имала своя специална рецепта за приготвяне на блини, която се предавала от поколение на поколение по женска линия. Блините се приготвяли основно от пшеница, елда, овес, царевично брашно, добавяли им пшенична каша, картофи, тиква, ябълки, сливи.

В Русия съществувал обичай: първият блин винаги бил за упокой, по правило той се давал на бедните за помен на всички починали или се поставял на прозореца. Ядели ги от сутрин до вечер със сметана, яйца, хайвер и други вкусни подправки, като ги редували и с други вкусни ястия.

Цялата седмица на Масленица била известна като „честна, широка, весела, боярска – масленица, госпожа Масленица“. И до днес всеки ден от тази седмица има свое наименование, което е свързано с това, какво трябва да се прави през него. В неделята преди празника по традиция се посещавали роднини, приятели, съседи, а също се канели гости. Понеже в масленичната седмица не трябвало да се яде месо, последната неделя преди Масленица се наричала „месна неделя“, когато тъстът канил зет си „да дояде месото“.