Способността на националната образователна система ефективно да гради нови успешни образователни политики

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи национално изследване относно способността на националната образователна система ефективно да гради нови успешни образователни политики. Беше изследвана също и ролята на представителните синдикати при формиране на образователните макрополитики.

Респондентите обективно определиха наличието на редица дефицити в съществуването на глобалните образователни политики, несъвършенствата на новия закон за предучилищното и училищно образование, останалите образователни закони и липсата на генерална образователна стратегия.

В изследването изкристализира и един негативен български феномен – ползване на формални политики и механизми, активен, но фиктивен и безрезултатен социален диалог. Това разделя българското образование от шанса да се реформира и гради европейски и световни стандарти.

В изследването се оформиха следните изводи:

Видовете респонденти потвърдиха, че няма глобална национална стратегия за българското образование като приоритет и гаранция за устойчивост и просперитет. Липсва и национален образователен научен институт, който да се занимава с анализи и обобщения на българския и световен образователен опит. Анализи, които да се превърнат в предложения за реформи.

Друг извод, който беше установен, бе липса на национална образователна политика относно приоритетното финансиране на образователните дейности в Република България, което да е поне 6% от БВП.

Дефицит на национална политика за привличане и задържане на добри професионалисти – учители в образователната система се доказа в националната анкета, като следствие на тази липса се оформя трайна тенденция за отсъствие на интерес към професията учител. Ниският рейтинг на учителската професия се доказва и от два неоспорими фактора: застаряване на работещите в образователните институции и отлив на мъжете от тази професия. Логично, липсата на интерес към професията учител, води до липсата на кандидат-студенти, които биха станали такива.

Участието на учителските организации в социалния диалог е определено като водещо, активно, резултатно и традиционно, особено тогава, когато се подготвят и подписват договорености и споразумения за по-добри условия на труд. Изследването установи наличие на значително нежелание за съобразяване и сериозни опити за неглижиране, стопиране и/или даже отстраняване на представителните синдикатите и по-активната им роля в диалога най-вече тогава, когато се обсъждат и планират образователни политики и нови просветни закони и наредби.

Респондентите препоръчаха:
• Социалният диалог за формиране на образователни политики в Република България трябва да се префокусира на по-високо ниво и да включва представителните синдикати, Правителството /всички заинтересовани министерства/ и съответните браншови работодателски структури.
• Необходимо е приемане на закон за синдикатите или закон за социалния диалог, които да гарантират регламент за ефективно прилагане на постигнатото в партньорството, за да се използва експертният капацитет на реално работещите с деца и ученици.
• Необходимо е изграждане на национална образователна стратегия, адекватен на времето върховен закон/кодекс за образование. Това би избегнало многобройните противоречия в законовата база в системата и би създало стройна йерархия между двусмислените понякога отговорности, поделени между държавата и общините.
• Необходимо е да се повиши ролята на синдикатите при подбора и при задържането в системата на педагогическите кадри. Това налага императивна законова база за изработване на регламент, гарантиращ участието на най-големите в България публични организации в директорските конкурси и стратегическите за отрасъла комисии.
• Необходимо, според изследването, е изграждането на национален научен институт по образование, който да анализира, обобщава, планира и предлага работещи стратегии и политики.
• Изследването на световния опит доказва нуждата в българската образователна система да се структурира модел за профилактика, превенция на професионалните заболявания и задължително структуриране на компенсаторни механизми за съхраняване ефективността на учителската професия. Необходима е национална програма за рехабилитация.
• Важно е синдикатите, участващи в националния образователен диалог, да излязат от ролята на формален партньор, посредник или медиатор и да се превърнат в трасьор и един от водещите фактори в процесите по изграждане на политики.
• Синдикалните лидери и активисти – учители на низови нива, задължително трябва да развият своя синдикален и професионален капацитет, за да бъдат равностойни по влияние и компетентности на държавните и регионални експерти.