Атанасовден

Този ден християнската православна църква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството.

Българите наричат зимния Атанасовден „сред зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!"
Ето защо в някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие. В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник „свети Атанас забожда главата си в земята", като по този начин я затопля.

Именници: Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Татиана, Трайка.