Share |

Специалисти от три държави търсят подходи за решение на трансграничния проблем със съхненето на горите

Горски експерти и мениджъри от България, Сърбия и Македония обсъждаха на конференция в Кюстендил проблемът със съхненето на горите.

Близо 2,5 % от горските насаждения, или 94 хиляди хектара иглолистни насаждения в България, са засегнати от заболяването „върхов корояд”, посочи заместник-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов. „Проблемът се разпростира по върховете на дърветата и не признава държавни граници, а изсъхналите дървета са потенциално опасни и за възникването на горски пожари. Затова е важно с общи усилия и на съседните държави, с които имаме общи горски територии, да се подходи към разрешаването му, посочи заместник-министър Костов.

„Засегнати са главно горските територии с огромните залесявания от 60-те и 70-те години на миналия век”, припомни заместник-министър Костов. „Голяма част от тях не са направени на подходящо място от екосистемна гледна точка. Тези насаждения, които вече са на 40-50 години, започват да загиват масово", посочи зам.-министърът. Те са създадени за изпълнение на определени конкретни функции, най-често с противоерозионна цел, съгласиха се експертите по време на конференцията. Същевременно с достигане на определена възраст и предвид на все по-честите засушавания, снеголоми и други климатични въздействия, тяхната непригодност към конкретната среда изисква навременно взимане на мерки за запазване или обновяване на насажденията, посочи заместник-министър Костов. „Налага са да се подходи адаптивно към средата, като този подход е без алтернатива”, счита той. Заместник-министърът припомни, че такъв подход е предприет и в Стратегията на ЕС за горите, като в нея е заложена необходимостта от адаптиране не само на горите, но и на политиките на стопанисването и отглеждането им в контекста на глобалните климатични промени. Той подчерта, че няма еднотипни и универсални решения за проблема, доколкото условията на средата навсякъде са разнообразни, но е важно професионалната гилдия да зададе посоката и да структурира дейностите, с които да се подпомогнат естествените процеси на обновяване и за поетапно разрешаване на проблема със съхненето на създадените иглолистни насаждения от бял и черен бор в страната. Като едно възможно решение бе предложено създаване и поддържане на разновъзрастни гори, които са по-устойчиви. Бяха обсъдени и различни варианти за подмяна на непригодни видове насаждения там, където е необходимо, с други.

По време на презентациите стана ясно, че и в трите държави-участнички в конференцията се наблюдава обща тенденция на засилване на интензитета на нападенията от вредители в последните 2 години – 2014 и 2015.

Общо 8 представители на Република Македония участваха в дискусиите - двама учени от Шумарски факултет към Университет „Св.Кирил и Методий” в Скопие и шест експерти от държавното горско стопанско предприятие „Македонски шуми” – Скопие.

Македонските колеги направиха подробна презентация на заболяванията по иглолистните гори по видове насаждения и райони, като представиха процеса на развитие на заболяването в историчен план. Проф. Стерия Начески от Шумарски факултет към Университет „Св.Кирил и Методий” в Скопие посочи, че първо такова съхнене в Македония е забелязано през 1993 г. в района на Малеш, Беровско. Той посочи, че през 1996 г. са били описани 80 ха, нападнати от корояди, като през годините тенденцията е варирала двупосочно, но към 2004 поразените територии вече са над 3000 ха, със силно увеличение през последните две години.

Проф. Начески очерта и подробна картина на етапите на биологичното развитие на различните видове вредители, като акцентира върху връзката на увредата и съхненето на иглолистните горски насаждения със студоломите и ледоломите. Той сподели и конкретни методи за третиране на увредените насаждения и на подрастващите насаждения, като информира, че по научни изследвания са утвърдени 12 вида на корояди, които увреждат боровите насаждения в Македония.

Проф. Николчо Велковски от същия университет запозна с актуалния статус на горските иглолистни насаждения в Македония и с провеждането в страната на отгледните и санитарните сечи. Той представи и мерките за подобряване на здравословното състояние на иглолистните насаждения, като очерта най-честите причини за повреда по тях. Сред тях са физиологичното отслабване поради ненавременно провеждане или непровеждане на отгледни и санитарни сечи както и въздействие на биотични и абиотични фактори, което допринася за допълнително отслабване на насажденията и превръщането им в по-лесен таргет за вредители. Тук допълнително им влияят и климатичните въздействия и други инсекти, които допълнително ги отслабват.

Шестима бяха представителите на горската общност от Република Сърбия. Изследователят от Института по гората в Белград и в Факултета по гората към Белградския университет Д-р Иван Миленкович представи най-разпространените заболявания и вредни насекоми по иглолистните култури. Той специално обърна внимание на заболяванията по елата, като посочи, че най-честият сценарий на развитие на повредата е когато през сухите лета се появяват инфекции от имел и гъбни заболявания по корените. По отношение на черния и белия бор най-важните повреди са болестите по иглиците, летораслите и гъбите на корените, вследствие на населването с насекомни вредители. Подобна ситуация се наблюдава и при смърчовите стъбла, са установили сръбските изследователи.

Д-р Миленкович обърна внимание, че в повечето случаи освен директни повреди, се получава и ефект на верижна реакция. Такава реакция настъпва и когато насажденията са пострадали от горски пожари.

Зам.-изпълнителният директор на Държавното предприятие „Сърбияшуме” Гордана Янчич представи подробно организацията на горския сектор в Република Сърбия. Тя обърна внимание, че 53% са държавните гори в страната, управлявани в 17 регионални дирекции и 47% са различните форми на частна собственост в горите. Тя представи и актуалния статус на горите в Сърбия, като подчерта, че първите наблюдения на увреда от корояд в страната са били на единични стъбла, група стъбла или на различни площи. По-съществена изява процесът е добил през 2012 г., като само за три години до 2015 г. увредата е достигнала площ от 25 900 ха с обем на увредената дървесина 247 965 м3.

Учени и експерти от трите държави се съгласиха с направения от македонските колеги извод, че постоянното наблюдение на здравословното състояние на насажденията и на развитието на популацията на короядите, както и навременното извършване на необходимите мерки за унищожаването им, а също и навременното извършване на отгледни мерки в пълна мяра поддържа виталността на гората и допринася за по-добрия им здравен статус, което ги прави по-лесно устойчиви на корояди. Успоредно е важно при нападение на корояд, навреме да се извършва санитарни сечи, с което се ограничава обхвата на увредата в съответното насаждение.

Конференцията „Перспективи и насоки на стопанисване на изкуствените иглолистни гори" е организирана от Министерството на земеделието и храните, Югозападното държавно предприятие и Изпълнителната агенция по горите. В нея участваха близо 100 участника, сред които учени от Лесотехническия университет, БАН, Института за гората, представители на МОСВ, всички браншови и професионални организации от сектора, Асоциация Общински гори. Доклади представиха държавните горски предприятия, както и регионални горски дирекции, на чиито територии се разпространява този проблем. Поканени да представят свои доклади по този огромен проблем за горското стопанство, бяха и неправителствени и зелени организации от сектора, които винаги проявяват активна позиция по проблемите в сектора, но този път не се отзоваха.

eXTReMe Tracker