Share |

Учителските заплати – обещания и реалност

Учителската професия се радва на голяма почит и уважение в много страни по света. Международен доклад показва, че учителите в Китай, Великобритания, САЩ, Южна Корея и Гърция са с безспорен авторитет и се радват на обществено доверие и признание. И макар да няма абсолютна и пряка връзка между общественото признание и неговия финансов еквивалент, страните с висок рейтинг на учителската професия осигуряват високи заплати на просветните дейци далеч над средната за страните и причисляват статута на учителите към статута на държавните служители. Примери в това отношение са Люксембург, Германия, САЩ, Южна Корея и др.

Ех, де да беше така и у нас! От дълги години в обществото ни се насажда и се шири мнението и убеждението, че учителството е апостолство, сиреч безкористна и необвързана с материалното служба на тружениците в просветното дело. Наистина, грешно е да се смята, че българските учители са с най-ниските заплати в света. В Индонезия учителската заплата е на половината на българската – около 150 евро на месец. Но българските учители печелят убедително първото място по ниско заплащане в Европа. Това доказва проучване на образователна мрежа „Евридика“ сред почти всички европейски страни. И по една друга класация ние печелим отново първенството – по времето, отделено за професионални ангажименти през работната седмица. По проучване на синдикатите българският учител стига до 55 часа/седмично отдаденост на професията срещу 46 часа за учителите в Англия, 32 часа работна седмица в Ирландия и само 29 часа за италианските учители. Средностатистическата европейска норма е 38 часа седмична заетост.

Увеличението на учителските заплати е един от най-важните мотиви за привличане на млади, креативни и ентусиазирани специалисти за системата. И въпреки че увеличението на заплатите беше и остава топ тема на управляващите, тема и за журналистите, то резултатите от това многогодишно говорене са повече от скромни. Последната, широко огласена в публичното пространство, стъпка за повишаване на заплащането на труда на педагогическите специалисти кореспондира с около 7% на чистото трудово възнаграждение. Според справка на МОН 2 438 образователни институции успяха да стигнат до това увеличение. Тревожна е статистиката за увеличението на заплатите и спазване на Колективния трудов договор в детските градини. Въпреки че Единният разходен стандарт за дете в детската градина е двойно увеличен в сравнение с този в училище, около 40% от детските градини не са успели да изпълнят Анекса за повишаване на учителските заплати.

Синдикат „Образование“ поздравява новия министър на МОН, г-н Красимир Вълчев, с визираната от него готовност за реално увеличение на заплатите в сектора, което е демонстрация на изпълнение на предизборните обещания на ПП ГЕРБ. Синдикатът, обаче, категорично смята, че приоритетът „Образование“, за съжаление, се изчерпва само с говоренето за увеличение на работните заплати. За работещите в системата и за цялото българско общество по–важно е какъв ще бъде процентът, който държавата ще задели за образование. До момента се убедихме, че 3,5% от БВП не олицетворяват нито приоритет, нито реформа. Ние от „Подкрепа“ смятаме, че управляващите от ГЕРБ и Обединените патриоти трябва да достигнат до края на мандата си 6% от БВП за образование.

Втората по важност стъпка е промяната на делегираните бюджети. Във финансирането на всяка образователна институция трябва да се усети финансовата отговорност на държавата и категорично да се спре зависимостта на учителските и директорските заплати от броя на децата и учениците. Тази зависимост е вроден порок на делегираните бюджети. Тя води до лошо качество на образователния процес и лоши резултати на учениците, води до увеличаване на агресията, липса на възпитание и добродетели и не на последно място до закриване на много училища и детски градини.

Синдикат „Образование“ се надява МОН и социалните партньори да започнат реформа в професионалното образование и вярва, че тази реформа няма да се изрази само в закриване на професионални училища.

Всички акценти от реформата в образованието и реализирането на образованието като приоритет биха били възможни, ако МОН и правителството на Република България се вслушат в гласа на българския учител и неговите организации. Изработените стандарти към новия Закон за предучилищното и училищно образование в стил незачитане мнението и предложенията на синдикатите доказват в момента своята неефективност. Синдикат „Образование“ изразява своята готовност за активно партниране и постигане на заявения от управляващите приоритет образование с общи усилия, защото „Съединението прави силата“, но и запазва своите синдикални средства за въздействие, контрол и борба за просперитет на учителската професия.

eXTReMe Tracker