70 г. от разстрела на Никола Йонков Вапцаров

Никола Вапцаров е осъден на смърт на 23 юли 1942 г. по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници на ЦК на БРП (к) и разстрелян същия ден на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София.

Той е разстрелян заедно с други дейците на БРП (к) Антон Иванов (1884-1942), Антон Попов (1915-1942), Атанас Романов (1911-1942), Петър Богданов (1908-1942) и Георги Минчев (1907-1942). Никола Йонков Вапцаров е български поет, член на Българската комунистическа партия (преди легализирането и институционализирането и), през 1942 г. той е осъден на смърт за терористична дейност.

Посмъртно е амнистиран, поради което ВКС отклонява искането за отмяна на присъдата му. Единствената стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Носител е на Световната награда за мир.

Роден на 7 декември 1909 г. в град Банско. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Първо е на кораба „Дръзки“, а после с „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците; вероятно по това време става член на БКП. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира синът му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".

През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Организира снабдяването с оръжие, документи и квартири нелегалните, за което е арестуван е през март 1942 г.